писателче (Светослав Иванов) - Works

Б Е З С Ъ Н И Ц И 🇧🇬

Б Е З С Ъ Н И Ц И
Край лампите летяха прилепи
и драскаха нощта със писъци.
Луната се спотайваше зад облаци
и пазеше лицето от крилата им. ...

писателче

Poetry

2005-10-24T21:35:28+03:00 200 10

ИЗМИСЛИХ ТЕ 🇧🇬

Измислих те. Навярно нощем,
когато във прозорецът, луната болна
от жалост и от мисли кротко плака...
Измислих те. И сигурно затова
въздушна, дъх на ангел и милувка ...

писателче

Poetry

2005-10-21T18:04:46+03:00 290 18

ЕЙ ТАКА... 🇧🇬

Ей така, - като боклук те изхвърля живота!
Като пожълтял лист, като тоалетна хартия,
-треперяща под вятъра, край препълнени улични кофи.
И ти трептиш като нея, като нея-разкъсан и мръсен.
...Колко хора се изтриха във тебе ? ...

писателче

Poetry

2005-10-20T17:32:23+03:00 225 12

Небето - свод на църква, свещи са звездите. 🇧🇬

Небето - свод на църква, свещи са звездите.
А аз съм в бяла риза, тъмни са стените
и моят глас се губи тук без ехо.
Бях тръгнал надалеко.
Нозете ми са в рани, толкова скитах. ...

писателче

Poetry

2005-10-20T17:31:20+03:00 155 6

Прозрачен, празен съм - мехур на риба. 🇧🇬

Прозрачен, празен съм - мехур на риба.
Изсъхвам бавно, хвърлен на паважа.
Настилката е истинската твърдост.
Чакълът е безкрайната реалност.
И ето, пукат се дълбоките ми бръчки. ...

писателче

Poetry

2005-10-20T17:30:26+03:00 200 24

Мъглив ли изгревът ? 🇧🇬

Мъглив ли изгревът ?
Или от дим е станала
мъглива стаята?
Демони гоних през нощта.
И сили не останаха. ...

писателче

Poetry

2005-10-20T17:29:55+03:00 168 4

Ех, стари хайдути... пропаднали, хълцащи пияници! 🇧🇬

Ех, стари хайдути... пропаднали, хълцащи пияници!
Пак сме събрани в кръчмата, пак са препълнени чашите
и цигарите пушат, сякаш огньове от клада.
Пак са пълни пищовите, дето хич сме ги нямали
и с двата куршума улучена, в прозореца плаче луната. ...

писателче

Poetry

2005-10-19T22:06:58+03:00 175 6

МИЛОСЪРДИЕ 🇧🇬

МИЛОСЪРДИЕ
“ Синко, не отказвай да пригледваш сиромаха и не измъчвай с очакване очите на нужделивия.
Не наскърбявай гладна душа и не огорчавай човека в неговата оскъдня
Не смущавай огорчено вече сърце и не отлагай да даваш на нужделив.
Не отказвай на угнетен, който моли ...

писателче

Prose

2005-10-18T21:16:12+03:00 172 16

"VICTORY" - Пакет 🇧🇬

“ VICTORY ” - ПАКЕТ
Ще сготвя пилешка супа.
Останали са едно крилце и бутчето. Не е много, но ще сложа малко вода, да стане силен бульон. С картофки ще я застроя…може и малко фиде. Дано хапне. Снощи не можа да яде, взе си малко сварено бяло месо. Аз се зарадвах, а тя го повърна. И после не поиска не ...

писателче

Prose

2005-10-18T19:43:05+03:00 256 12

ГРЕЙНА СЛЪНЦЕ...МРАЗОВИТО 🇧🇬

Грейна слънце…Мразовито.
Чисто е небето и е синьо.
На дървото с голи клони
двете
врани ...

писателче

Poetry

2005-10-18T19:42:19+03:00 186 18

Цяла нощ валя... 🇧🇬

Цяла нощ валя. Драска по стъклото,
като малко пале, хвърлено навънка..
И аз не спах. Преброил съм всички капки
и всеки стон на улицата пуста.
Мечтая си за теб. Мечтая си до болка. ...

писателче

Poetry

2005-10-18T19:42:08+03:00 164 6

Вървя по алеите... 🇧🇬

Вървя по алеите…Скитам след времето
в което летяха белите гълъби…
И залезът падаше -червен и горещ
над дърветата,
и беше синьо, и хубаво. ...

писателче

Poetry

2005-10-18T19:40:30+03:00 107

…Не зная как да се завърна във дома си. 🇧🇬

…Не зная как да се завърна във дома си.
Вратата с крак затворих, хвърлих ключа.
Подсвирнах след задъханите булеварди
с ръце във панталона…Скитах дълго.
И пиян съм бил, безпътен и премръзнал, ...

писателче

Poetry

2005-10-18T19:40:11+03:00 144 8

Дъжд все вали, мъглата се стеле сред тръните... 🇧🇬

Дъжд все вали, мъглата се стеле сред тръните,
където кучета зъзнат, враните дишат пресипнало,
там, където подпрян на бастунчето
моят Дядо стигна последно.
…За да остане завинаги тука. ...

писателче

Poetry

2005-10-18T19:39:06+03:00 144 4

Пропилях живота си…Сега е късно. 🇧🇬

Пропилях живота си…Сега е късно.
Залитам пиян сред старите дувари,
преплитам стъпки с мътните си мисли.
И плюя грозно, някого ругая…
…Кого ли ? ...

писателче

Poetry

2005-10-18T19:37:25+03:00 249 10

Във този час унесен, още по разсъмване 🇧🇬

Във този час унесен, още по разсъмване...
Когато първи будни и свадливи-свраките
споделят недоволни своите сънища.
След тях се карат нещо, кряскат клаксони,
шофьорите се злобят като звярове... ...

писателче

Poetry

2005-10-18T19:35:53+03:00 179 14

И този ден-красив е !... 🇧🇬

И този ден-красив е !...
Събудих се с поглед в телефона.
Където, някак си нелепо си се скрила.
И чакам звън, и чакам да усетя
усмивката ти, пратена по жица. ...

писателче

Poetry

2005-10-18T19:33:28+03:00 173 10

Ръцете ти са вятър. Летен. 🇧🇬

Ръцете ти са вятър. Летен.
Задъхан, топъл, пълен с дъх на цвете
на горска билка...Есен
в очите ми назрява... Духа хладно
от сивото небе, подгизнало от птици... ...

писателче

Poetry

2005-10-18T19:32:18+03:00 181 10

Отидохте си...Вече няма никой. 🇧🇬

Отидохте си...Вече няма никой.
Останах аз, и тази празна стая
в която, някога...приятели
сме срещали нощта, така красива...
Отидохте си...Празно е. ...

писателче

Poetry

2005-10-18T19:31:30+03:00 159 8

Ще бъде красиво...Все някога! 🇧🇬

Ще бъде красиво...Все някога!
Вън ситно вали, и е мокро, и хубаво.
Дърветата капят, ръсят листата си...
От жълтата шума ще поникнат кокичета.
И от нас, и от всичко...Ще нарисува художникът, ...

писателче

Poetry

2005-10-17T19:31:02+03:00 218 14

Елате безнадежни, унижени, скапани... 🇧🇬

Елате безнадежни, унижени, скапани!
Елате в сива сутрин гладни и премръзнали.
Повлекли грижите и болести със дрипите
- ония, пълни с въшки, черни от въздишките.
Елате скитници, бездомници и пияници!... ...

писателче

Poetry

2005-10-17T14:56:55+03:00 185 8

Красиво е сега. Навън е есен... 🇧🇬

Красиво е сега. Навън е есен
Цветята гаснат, свили скръбно листи,
привели чело ниско към земята,
която ги очаква като хищник…
Отиват си ятата - няма вече птици, ...

писателче

Poetry

2005-10-17T14:56:34+03:00 200 16

Приседнал съм на улицата : куче! 🇧🇬

Приседнал съм на улицата : куче!
Булевардът... Пълно е с коли и хора.
Понякога се питам-как ли,
се чувстват тези хора в лимузини?
...Когато подминават и клошаря, ...

писателче

Poetry

2005-10-14T14:12:41+03:00 164 20

Като сива котка се прокрадна... 🇧🇬

Като сива котка се прокрадна
през прозорецът ми- утро.
Не съм усетил...Много глухо,
през стаята ми крачеше нощта...
И си отишла-без да каже нищо. ...

писателче

Poetry

2005-10-13T17:16:51+03:00 110 8

Една малка кукумявка... 🇧🇬

Една малка кукумявка
на первазът ми е кацнала, и гледа.
Не знам дали е зла поличба.
Дали да я застрелям с пистолета...
А тя ме гледа много кротко. ...

писателче

Poetry

2005-10-13T17:11:30+03:00 99 4

Красиво е небето... 🇧🇬

Красиво е небето...Залезът,
е в тихата хармония...Кланям се,
пред теб-защото ти си слънцето,
погалило сребристите ми скули...-
Да прозвучи акорд!...Ти сложи пръстите ...

писателче

Poetry

2005-10-13T17:10:29+03:00 129 2

И ето ме!-насаме със пистолета... 🇧🇬

И ето ме!-насаме със пистолета...
Цигари пуших, пепелникът ми подсказва,
че май съм прекалил...И кой ли да ми каже:
“...Приятел, май е време-стига!”
Тревожен е таванът, и стените ...

писателче

Poetry

2005-10-13T09:34:50+03:00 121 6

Ще бъде слънчево и чисто... 🇧🇬

Ще бъде слънчево и чисто….Клони
над нас ще се протягат, ще искам да ни галят
и ще ни поръсва сняг…Катерички малки
след нас ще ситнят, стъпките ни водят
из пустите алеи…Ще бъде хубаво и бяло. ...

писателче

Poetry

2005-10-10T20:56:33+03:00 302 38

ДА УБИЕШ ЩЪРКЕЛ 🇧🇬

ДА УБИЕШ ЩЪРКЕЛ
-Ще го махнеш!- опитах се гласът ми да звучи спокойно, но нещо драскаше...Като стара грамофонна плоча.
Запалих пак цигара, трябваше да правя нещо с ръцете си, защото ми беше много напрегнато. Мила мълчеше, обърната с гръб към мен.Гледаше през прозореца, виждах само сините кълба дим, ...

писателче

Prose

2005-10-10T20:56:21+03:00 217 8

НАЙ-СЕТНЕ... 🇧🇬

Най - сетне: бавно, сънено, протяжно
прозорецът ми избледня и сенките се скриха.
Като паяци се плъзнаха по пода.
и се спотаиха в тъмното под гардероба.
По белите стени блестят квадрати. ...

писателче

Poetry

2005-10-10T20:56:10+03:00 253 18

В такава нощ се носят ангели и феи. 🇧🇬

В такава нощ се носят ангели и феи.
И сякаш синкав, сребърен снегът
блести сред клоните, досегнали луната.
Дърветата тържествено мълчат.
И аз съм сам, но сещам - в мен е всичко. ...

писателче

Poetry

2005-10-10T20:56:01+03:00 187 6

Небето избледнява… 🇧🇬

Небето избледнява…Ето, иде утро.
И мина нощ безсънна, парят ми очите
изпълнени с вина.
Спомнях си за дните…
Край мене, като цял керван каруци ...

писателче

Poetry

2005-10-10T20:55:30+03:00 166 24

Безсънни утрини… 🇧🇬

Безсънни утрини…
Мъгливи улиците, в които
бездомните клошари са повели
изплезени от грижи мокри псета.
И е хладно, и самотно. Иде зима. ...

писателче

Poetry

2005-10-10T20:50:00+03:00 150 16

Пир искам, ама истински!... 🇧🇬

Пир искам, ама истински!...
Ще поканя ония поети,
дето със листа си срязаха вените.
Оня нещастник, от гарата
дето в клозетите плачеше. ...

писателче

Poetry

2005-10-10T20:49:56+03:00 128 4

И цветето в стаята повехна... 🇧🇬

И цветето в стаята повехна...
Листата му увиснаха, а днес го галих...
Мечтае то: усмивката ти сипе
над него обич, целувките ти помни
на всеки лист...И аз ги помня... ...

писателче

Poetry

2005-10-10T20:49:27+03:00 139 6

Ще се случи скоро...Нещо лошо! 🇧🇬

Ще се случи скоро...Нещо лошо!
Сънувам го-кошмари скитат нощем.
И будя се- завивките ми-мокри,
отлепям ги...На пода- като водорасли,
лежат-подгизнали, студени. ...

писателче

Poetry

2005-10-10T20:31:41+03:00 124 8

* * * 🇧🇬

Като кожа на жаба, на крастава жаба е тази вода.
Зеленикава тиня, пронизана цяла в тръстики.
Почернели, изгнили, цели в лишеи клони
е размахало мъртво дърво, наполовина удавено.
На талази се носи мъгла. И студено, и глухо е. ...

писателче

Poetry

2005-10-09T22:57:45+03:00 192 8

Пейзаж 🇧🇬

Прегаря слънцето.
Тържествено и тихо,
сред изрисуваният във злато храм
нашепва есента молитва
за опрощение и за покой, ...

писателче

Poetry

2005-10-09T21:01:24+03:00 198 8

Под угрозата на пистолета, 🇧🇬

Под угрозата на пистолета,
допрян от утрото, направо във челото,
какво си мислиш-правя? -Нищо!...
Оставям се на стиховете, които
са писали мнозина-самоубийци... ...

писателче

Poetry

2005-10-07T22:24:49+03:00 137 16

Пред иконата се срещам с Тебе... 🇧🇬

Пред иконата се срещам с Тебе...
Привеждам поглед-грях ме е да Те погледна.
Защото Ти си светлина, а в мен-покоя
е пропилян...Защо ли?- Всеки ден
къде ли крача, тази ли пътека ...

писателче

Poetry

2005-10-07T19:29:17+03:00 106 6